koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
14 oct 2014, 10:12

За смисъла на живота 

  Poesía » Filosófica
397 0 4

Със раждането - акт начален,

започваш твоя си актив.

И не е за живот печален,

а за живот дори красив.

 

И слънце в себе си да просиш.

В душата си да имаш цвят.

Във крачка добрина да носиш,

за да те помни този свят.

 

"И ако не голяма диря",

дърво поне да посадиш.

Кога си тръгнеш най-подире,

под него да си поседиш...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, това е!
  • Всеки в пътека върви
    начертана от звездите,
    и по нея в огън гори
    докъто го следват мечтите!

    Харесах стихотворението и го оценявам!
  • Силно трикуплетно стихотворение, в което е зачекнат въпроса за смисъла на човешкото съществуване и е даден отличен отговор. Ние сме пътници по рождение. Но преди големия и вечен път, поне да приседнем прощално под посадено от нас дърво!

    Поздравление, Никола! Най-висока оценка за стиха ти!
  • Никола, ето, че и днес се засякохме. Приятно ме изненада с новата си творба - много ми допадна. Добър си в писането и затова пиши!
    Поздрав и хубав ден!
Propuestas
: ??:??