13 may 2008, 9:29
За спомен
За спомен
С очи, в мъка замъглени,
гледам снимката ти, скъпа мамо,
и взирам се в чертите изнурени,
а ти ми се усмихваш дяволито.
И като че протягаш ми ръка,
но да я взема аз не смея,
нима това е нашата съдба,
пред снимката ти аз немея.
И тихичко отронвам едно благодаря.
Не бих могла аз, зная,
да ти се отблагодаря докрая, ...
С очи, в мъка замъглени,
гледам снимката ти, скъпа мамо,
и взирам се в чертите изнурени,
а ти ми се усмихваш дяволито.
И като че протягаш ми ръка,
но да я взема аз не смея,
нима това е нашата съдба,
пред снимката ти аз немея.
И тихичко отронвам едно благодаря.
Не бих могла аз, зная,
да ти се отблагодаря докрая, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Виктория Влайкова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
