За страха - винаги с малко страх - Verso: De 670301 (Павлина Гатева)

3 jun 2020, 20:33

Poesía

448 2 2

Ей това ми е тайната!
(ПАри въглен дланта ми.)
Всичко мога без тебе.
Да си нужен? Едва ли!

Някакви сантименти
"имало едно време..."
А хлапето парастна.
Всичко може без тебе.

И страха си пребори -
оня, за "самотата".
И, след всички предателства,
май спечели богатство -

да започва от нула,
да прерязва с мачете
всички жилави върви
в китките и нозете.

Любовта? Тя е в сянка.
Не зависи от тебе.
Ей това ми е тайната -
аз ти казвам, че дреме,

ти я будиш гръмовно -
великан-ХОББаджия.
И ми казваш: "Възвърнах
вярата ти". А крия,

че тя трайно я няма.
Но... те пускам в душата.
Ето моята тайна -
изненадай ме! С вятър!

*ХОББ - хронична обструктивна белодробна болест

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2020-06-04T08:23:17+03:00

Щипка страх дори и към самия страх е винаги в полза със защитната си функция. Хубаво е да обичаме и още по-хубаво е, ако не превръщаме тази обич в зависимост. Поздравявам те за чудесния стих!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-06-03T21:58:47+03:00

Хубаво е!