Dendu89 (Деница Гарелова)
732 9790
2 ago 2021, 21:04

За страховете 

  Poesía
328 4 11

Навярно подранили са разделите,

които до бездомност ме ограбват.

Съдбата се е влюбила във смелите,

а аз със страховете си боравя.

Понякога в петите им се кланям,

а друг път не обръщам втора буза.

Тя мойта смелост е от ден до пладне

и често е до костите охлузена.

Навярно съм с объркана природа

останала с едно ненужно тяло

и корени изгнили, ала родни,

и чувства, пред което съм се спряла.

Не мога да се събера в живота,

живота също трудно го побирам.

Навярно се завърта колелото,

когато аз се мъча да го спирам.

Навярно всеки изгрев подранил е,

пред който аз не искам да застана,

защото нямам шанс и нямам сили

да излекувам вчерашните рани.

Римувам неритмичните си чувства

бушуващи по всичките ми вени.

Говоря на сърцето си. Не чува.

Не знае за обратното броене.

Не знае, че тежи ми като камък

не знае, че съм слаба. Твърде много.

От пепел как да се превърна в пламък,

когато се страхувам да съм огън?

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А, Иван, чак пък феномен… 😊 Благодаря ти!
  • Момиче, ти си феномен! Поклон до земята пред теб!
  • Благодаря ви, сладури!
  • Разкош!
  • Харесва ми, Дени!
  • "Не мога да се събера в живота,
    живота също трудно го побирам.
    Навярно се завърта колелото,
    когато аз се мъча да го спирам." ! ..Рибешка му работа Сърцето знае всич-ко.
  • Аплодисменти, Дени! И май не си толкова страхлива, щом имаш смелост да го изречеш
  • Огън си, Дени!
  • Дени, уникално стихо, легна ми на сърцето, цялото е пропито от много дълбоки чувства! Харесах и на Милена посветените на теб. С наслада по е приятен живота! Поздрав сърдечен!
  • О, Миленка! Толкова хубаво !
    Благодаря!
  • Красиво, сърдечно и дълбоко стихотворение. Но ми домъчня, докато го четях и ти връщам няколко оптимистични четиристишия, които ги посвещавам на теб

    на Дени


    ...

    Раздялата понякога помита,
    за остави място за любов,
    неназована още, още скита,
    преди да се превърне в искрен зов.

    ...

    Страхът ще си замине неочаквано,
    в последната минута ще се срути,
    сърцето в смелостта ще се изплакне
    и ще прегърне всичките минути.

    ...
    Над вчерашните рани капе ласка
    и ги затваря с искрени любови,
    омразите са само грозни маски,
    и за любов сърцето е готово.

    ...

    Отвътре огънят си има вяра,
    разгаря се и много се обича,
    свободен се събужда от товара
    на безнадежно дългото отричане.

    ...

    Сърцето има своя траектория
    и свои изумителни залежи,
    сърцето е изящна оратория,
    която път към Бога ни бележи.
Propuestas
: ??:??