За светлината в душата

Izumrudkata (Катя)
290 3762

8 dic 2021, 8:49

Poesía » Verso libre

793 1 3

Наслаждавам се на новият ден

изтъкан е от радост, за това,

че осъмнал си - останал си жив

и носи със себе си - светлината...

Изпълвам с любов сетивата,

и благодаря на вселената - за изобилието

и за най - прекрасната муза...

която ме докосва с ангелски крила...

Бе заминала някъде - може би на някоя

далечна галактика и завърна се

като вселенски пратеник дошъл

от много,много далече...

Докосвам със обич душата си -

животът е една вълшебна приказка,

докоснал вълшебните пространства

и открехва вратите на един нов свят...

Есен е...а слънцето гальовно ме гали -

със топли есени лъчи - разлиства мислите,

и златни есени листа се ронят, засипват земята

вижте само как блестят в утринта...!

Аз все още вярвам, че този свят

може да бъде спасен, че все още

има надежда и кристално чистата

безусловна любов ще прогони мрака...

За да ни има...! За да останем...!

И да разказваме дивни легенди

за новия век - разтворил вратите

на познанието, мъдростта и вечния мир!

И преброждам светли вселени...

Благодаря на всемира за светлината в душата си!

Благодаря за мъдрите житейски уроци,

за мира, любовта и за живота...!

25.09.2021г

Катя Джамова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.