23 abr 2005, 12:24

За теб 

  Poesía
1470 0 1

                                                  За теб

И всеки път, когато тръгваш от мен в един различен свят,

разбирам колко те обичам, какъв съм бил глупак.
И всеки път, когато идваш, стар копнеж в мен ще се роди
,

за да покаже с яд на всички, че любовта я има - разбери!

Но всеки път, когато те погледна, разбирам, че не си за мен,

ти ангел мой от дявола пленен.

Но всеки път, когато те докосвам, изпитвам стария копнеж,

и чувствата живеят още, за теб са те- не са за мен.

Аз може никога да не обичам вече, аз мога вечно да тъжа,

за някой спомен тъй далечен, превърнал дните ми в самота.
И всеки път ще казвам мили, и твойто име само ще мълвя,

дори живота си любими, ако трябва аз ще прокълна.
Не ме отблъсквай повече
,
кажи ми, че чувсташ същото и ти,
кажи ми, моля те любими, че и тебе те боли.
Но краят зная, то е ясно
, ний няма да сме вече с теб,

но аз решила съм го властно, че вечно ще живееш в мен.

И моля те, не ме моли да те забравя, и моля те не ме мрази,

но знаеш ли така ще бъде вечно зная, защото трябва да боли.

И болката в мене ще живее, дори харесва ми така,

защото знам, че някога отдавна и ти се чувстваше така!

© Моарейн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е истинско... Ще се въздържа от оценка, защото като стихотворение не ми хареса много, ама иначе и много чувствено написано. С много обич и тъга... Можеби в момента ми харесва толкова, защото съм в същото положение в каквото си и ти (или поне за каквото си писала).
Propuestas
: ??:??