Забравяме горчилки и обиди, и себе си дори във този час.
Светът е хубав. Бял ден да не види тоз, който се изпречи между нас.
Ръцете ти ме галят като китки, сега си моя. Аз - безкрайно твой.
Приличаме на две звезди, изхвърлени от звездния порой.
Не искам ни за миг да те изпусна. В очите ти се раждат две искри.
Усещам, че от наш'те знойни устни един голям пожар ще се роди.
За щастието трябва битка смела, а ти си слаба. Как ще издържиш?
Ще бъде тъжно, ако си поела път, който няма с мен да извървиш!
© Васил Todos los derechos reservados