Все още не вярвам, че не те интересувам.
Личи ти по държанието,
по това как говориш с мен,
по искрите в очите ти.
Личи ти, че все още искаш да си с мен,
но те е страх да си признаеш.
Може би и теб, както мен,
те е страх да не те нараня...
Може би просто не знаеш
със сигурност какво изпитваш към мен...
Но аз знам едно и то е,
че те обичам и искам да съм с теб,
сега и завинаги,
но ме е страх да си призная,
за да не ме отхвърлиш,
страх ме е да не нараня себе си отново,
страх ме е от любовта!!
© Виктория Даскалова Todos los derechos reservados
Стиха Ви ми хареса! Ще идвам да ви чета!