Да не бе онзи ден,
в който те видях..
Да не бе онзи миг -
в него теб пожелах.

Ако не бе,
без теб не бих била жива аз!
Като дете
щях да треперя без страст...

Като кукла
щях да съм вцепенена.
Без сърце топло,
без любов, озарена.

И без глас, и без сили,
се впуснах след вятър свиреп.
Към теб побягнах ,
всичко дадох за теб.

Не съжалявам,
че сърцето ми сега е твое.
Не съжалявам,
че е в твоите ръце.
И без друго
не смятам, че е мое.
Да живея мога
и без сърце.

Ти добре знаеш
как да го запазиш живо.
Ти не би го захвърлил, нали?
Ще съхраниш във него
всичко красиво.
Всички блянове, тръпки, мечти...

И дори някога да не бъда до тебе,
винаги знай, че те помня в сърцето си.
Как се сгушвах във теб като бебе..
Как полагах на гърдите ти лицето си...