Вечери самотни
тихо е в дома,
жаби квакат нейде,
а щурец в леса...
Питам все за Теб,
вятър, облак бял
и в съня си питах
старец посивял...
Цъфнаха цветята
боднати от Теб,
но във тишината
има само лед...
Може би ще дойдеш
ще приседнеш тук,
тихо ще заплачеш
някак си без звук...
Път ли те очаква
може би Дома,
близки ли ще срещаш
нейде по света...
А сърцето мое,
все боли, боли,
и Душата ми
е потънала в сълзи...
© Вал Герх Todos los derechos reservados