За теб, Любов, и днес ще се разпиша,
макар и тъжничко да прозвучи,
дори и в болката си се опитвам
до мене неотлъчно да си ти.
Да съхраня завинаги в сърцето
усещането, че си с мен,
умението чисто на детето,
което е щастливо всеки ден.
И няма злоба и омраза
към никого на този свят
и извор е на радост и награда,
то е като майски цвят.
Те - децата са ни дар
от Бога и са ни съдба,
привилегия, но не на господар,
а на родите, майка и баща.
И днес след толкова години,
макар със среброкосен чар,
със болка и със радост на половина
Благодаря, Любов, за този дар.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados