Попитах птиците къде си.
Помахаха ми нежно със криле.
Срещнали те там високо,
в безкрайно синьото небе.
Казват, че си все така красива,
цялата облечена във бяло.
Изглеждала си истински щастлива.
Животът ти започвал отначало.
Помолих ги да те разпитат,
мислиш ли понякога за мен.
Още ли съм твоето момиче?
Помниш ли рождения ми ден?
Мечтая си и аз да бъда птица,
за миг да кацна пак на твоето рамо.
Да ти прошепна, че ми липсваш
и винаги ще те обичам.. Мамо!
© Малена Todos los derechos reservados