Нима вината е в морето

                                          (разпиляна),

задето очите ти са по-безкрайни?

Любовта ли сътвори ми

този свят в мечти и надежди

                                          (съграден)?

В една безбрежност съм сега

красиво е при мен, ела

                                          (постой).

И тая синева са две очи,

но сякаш ангели са слези

                                           (по тая земя).

Нощта е тук, при мен

и тя ме гали

                                           (като теб).

Нима е по-нежна от ръцете ти?

О, не - фантазия е това.

Ще я прегърна,

                                            (докато те чакам).

Ще усетя душата ти до моята как

пламти.

И кожата и устните ти в сърцето как

                                                                   (горят).

За теб съм жива, да те обичам,

мое единствено море.

За теб съм се родила, моя

единствена, с най-красивите очи,

                                                           ЛЮБОВ.