3 dic 2020, 2:43
За теб са всичките ми сетива
" Дали е късно вече или не? " .
В главата ми дилема се върти.
Душата и сърцето, те поне,
във унисон споделят си мечти.
" Любов ли е? ( пак пита мисълта )
От нея може и да заболи! "
Но с двоен глас, за кой ли път, гръдта
отвръща с неотклонно " Да! " , нали.
И даже зажаднялото ми тяло
към влюбването се присъединява,
и мисълта - и тя - се съгласява:
" Да бъдем, о... в желанието, цяло! "
За теб са всичките ми сетива,
във сговор днес! Повярвай ти в това!
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
И прегръщам зрака лунен,
омайва нощната трева...
Пътят ми е крив и трънен,
едва достигам те... едва... 😋 -
Мръкна в миг лазура вечен,
в гръдта ми всичко опустя...
Че за мен не си наречен,
таз орис, как ли да простя... 😋 -
Благодаря ти, Паленка!
-
За теб, любими, тъка
ложе от сетива,
покров от звезди,
амброзия от мечти!
Ти само ела,
защото аз съм
и началото, и края,
аз съм любовта! -
Благодаря ти, Музо моя!
-
Пламенен стих за лирическата дама... 😋
Благодаря ти!
Така леко твориш...
Страхотен си...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
ала не е и горестта
покрива нежния ми пламък-
и как боли от любовта.