" Дали е късно вече или не? " .
В главата ми дилема се върти.
Душата и сърцето, те поне,
във унисон споделят си мечти.
" Любов ли е? ( пак пита мисълта )
От нея може и да заболи! "
Но с двоен глас, за кой ли път, гръдта
отвръща с неотклонно " Да! " , нали.
И даже зажаднялото ми тяло
към влюбването се присъединява,
и мисълта - и тя - се съгласява:
" Да бъдем, о... в желанието, цяло! " ...