MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
2 feb 2007, 11:26

За теб създадох свят огромен 

  Poesía
803 0 12

 

 

За теб създадох свят огромен

и го описах в стихове,

а в него всеки скромен спомен

отхвърля твойте прежни страхове,

но виж и днешните талази

как ни тласкат в тъмна бездна,

в която хиляди омрази

връхлитат любовта ни звездна.

 

На стиховете ми не се сърди –

виелицата нека духа вънка:

любовта в нашите гърди

ни свързва с нишката си тънка,

а пътят ни ще бъде вечно траен,

дори през бездната грамадна,

когато всеки жест дори е знаен,

за да не допуснем тръпка хладна.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е момента на заслепяването, но запазването на любовта, предполага и нейното отстояване срещу връхлитащите талази, които няма как да не бъдат видяни.
  • КОГАТО НИ ВРЪХЛИТА ЗВЕЗДНА ЛЮБОВ НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ ОМРАЗАТА!НО ТИ ГО ЗНАЕШ!ПРЕКРАСЕН СТИХ!!!
  • Така е Мери, но самото познаване на пътя изисква сериозни познавателни усилия, а и не само познавателни.
    Поздрав!
  • Здрвей, Меги! Добре дошла!
    Следиш ли събитията?
    Поздрав!
  • Увереността за траен път е незаменимо чувство! Приветно!
  • Прекрасно е ,Валери...
  • Винаги светът огромен
    движел се е от користта,
    но човекът тих и скромен
    пази в сърцето радостта.
    Няма в самотата смисъл,
    има смисъл в самостта,
    в която зрее мисъл,
    пазеща от бури радостта.

    Показваш бликащо разбиране!
    Поздрав!
  • Здравей, Славке! Добре дошла!
    Благодаря ти!
  • Понякога света огромен,
    побира се в думи две.
    Понякога и малък тъжен спомен,
    пази чисто твоето сърце.
    Понякога очите виждат красотата,
    друг път слепи са за онова,
    понякога смисъл има в самотата,
    и споделянето е една мечта...

    Валери,ти определено бликаш от изразност,умееш да предаваш посланията си!
  • И тук поздрав! Много
  • Привет Романтична!
  • Хареса ми, Валери!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??