За теб създадох свят огромен
и го описах в стихове,
а в него всеки скромен спомен
отхвърля твойте прежни страхове,
но виж и днешните талази
как ни тласкат в тъмна бездна,
в която хиляди омрази
връхлитат любовта ни звездна.
На стиховете ми не се сърди –
виелицата нека духа вънка:
любовта в нашите гърди
ни свързва с нишката си тънка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse