E... Mислиш ли, че е толкова лесно?
Мислиш ли, че всичко е просто игра?
Аз обичам те, а това е плашещо, зловещо,
обичам болката, обичам онези небеса...

Но когато светът се разтресе, пропука,
когато съзрях пастта на звяра стар,
когато високият вопъл костите разкъса,
когато Богът бе Демон, а Адът бе дар...

Аз изправих се озъбен пред старата стихия,
тя целуна ме накрая, направи ме свободен,
но аз знаех защо все още трябва да се крия,
той чакаше ме, усещах в люляка зловоние...

И днес изправям се пред Звяра хищен,
пореден сблъсък, поредна болка и победа,
но защо ли ставам по-слаб, по-беззащитен,
разочарован от броя на тез кървави беседи...

И май това е изборът на живота,
аз видях те без да стена, но с вината.
Как да не разбирам? Та аз те търся и се лутам,
но е трудно, толкова дълбоко в тъмнината...

И как да ти кажа, светът край мен разклати се,
да ти покажа, нямам сили, нямам време,
земетръс, земята е отново в стазиса,
ти можеш да я спреш, но аз ръка не ще протегна...

Но не мога да го причиня на тебе,
аз обичам те, за първи път усещам,
изгнил съм, лъжа не е, знаеш в себе си,
благодаря ти, че осъзнах защо те срещнах...

Николай Цветинов (Meddle), 2010

Между Демони и Божества (XXV)