8 mar 2012, 10:51

За тебе, майко 

  Poesía » Del paisaje
774 0 5

От допира ти лумва пламък,

от погледа ти - огнени искри.

Усмивката прогонва в мене мрака

и взрив от обич ще дари.

 

Любовта разкрива нежен порив,

наднича сред парченца от мечти.

Светлината й докосва моя поглед

в неизмерими, неразбрани дълбини.

 

Болката прокарва жадни длани

в мъглявините на живота и света.

От кална пропаст тебе днес да брани

сред продажна обич, локва от тъга.

 

Само ти не ме обрече на сълзите,

красиви думи дават ми криле.

Стенат ли в безумие очите,

твоето рамо миг на прошка ще даде.

 

Огънят в зениците отключва

живот, любов и жажда за мечти.

Дори когато сълзите изричат

нов провал в потайните ъгли.

 

Твоята любов мига превърна

в отломка сред незнайните води.

Огънят с нов смисъл се завърна

стон надежда в мрака да роди.

 

Галена Върбева

© Галена Върбева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??