За тебе, обич моя, аз бих
построил огромен замък!
Колко мъка аз изпих,
докато открия нежния ти пламък!
За тебе, обич моя, аз бих донесъл
слънцето сам на рамене
и всяка рана бих понесъл,
но не и да падна на колене!
И бих дал всичко да съберем длани в длани,
ако ще и светът от завист да гори,
ако ще и на кръст да бъдем приковани,
ако ще и душата ми да изгори!
И вярвай ми, обич моя, бих отворил
заключени за теб врати.
Само, ако знаеш колко нощи съм се молил
при мене истинска да дойдеш ти!
Да, сега си истинска, сега си тук,
протегнала към мен двете си ръце,
ти ме промени, аз съм вече друг -
възкръсна моето сърце!
01.X.2009.
© Илия Кузев Todos los derechos reservados
Поздрави!