25.01.2008
Събирах трохите от тебе,
от твойта мижава любов...
Какво оставяше за мене?
Вой от болка, молещ зов...
Незаслужено за тебе се раздавах,
сърцето на парчета разпилях...
Какво получих във замяна -
презрение и срам, и страх...
Но стига вече! Аз си тръгвам...
Защо ме молиш да остана?
Страх те е без мене да замръкнеш?
Отивам си - за тебе прошка няма!!!© Erato Eratova Todos los derechos reservados