Ех, рожбо моя, свидна и обична,
от Бог звездица, слънчице в градина,
открих със тебе радост и тревога,
ти вакло агне, бисерче, коприна!
Отгледах те, порасна ти голяма,
обичах те и стана тъй разбрана,
наричах те и честна и засмяна,
изучих те за правда и прехрана.
Ти помниш старата ни люлка
и как седиш сред аромат на люляк.
Край тебе аз и стих за Караджата
и повей лек как духа със тъгата. ...