Когато те гледам как спиш като дете,
когато усмихваш се насън,
как обръщаш се и дириш ме с ръце,
когато усетиш, че до теб не съм...
Тогава знам, че те обичам.
Теб, мое мъж-момче.
И истински усещам колко може да боли
от Обич.
Река от кървава наслада в мен тече...
А очите ми са две звезди, пламтящи
от пулсиращия по вените
Живот.
Създадена съм, знам, за нещо.
Създадена... за твоята любов.
© Калпазанче Todos los derechos reservados