ЗА ТВОЯТА ЛЮБОВ
За твоята любов аз искам да се боря,
събудена, прекрасна, сънена до мен,
и всяко зло във клетка да затворя,
посмяло да скверни тоз приказен рефрен.
Неспирно сутрин искам да те галя,
докосвайки със чар две хубави очи,
да пазя тях и после огън да разпаля,
да стопля тез красиви сънени звезди.
А само сутрин ли - аз теб мечтая и жадувам,
косите ти да галя като морски бриз,
коси, извити кат пречупени крила на ангел - да целувам,
бъди до мен, бъди ти моят ангелски каприз.
И знай -
Когато тъжна и ранима виждам любовта,
във опити кат’ птица - небето да достигне,
ще искам сила да ѝ дам - със моята ръка,
като звезда на небосклона - сърцето да я вдигне.
Питаш ме кой Господ мен създаде,
да радвам твойте светли дни,
кой Господ ме роди и на тебе ме предаде
да обсипвам със любов - деня ти във звезди.
© Андриан Георгиев Todos los derechos reservados