Роби (Роберт)
511 3486
18 abr 2018, 7:20  

До утрото отчайващо е рано 

  Poesía » Otra
2339 23 27

В душата й  се спираха мнозина –

да  пофлиртуват и да се  разсеят...

Страхотно време - младите години!...

Доволни си отиваха  от нея!

 

Гощаваше ги с обич до насита,

омайваше ги щедро с красотата...

Живот без отдих, без да се запитат

какво след туй  остава  във  душата!

 

И  ден след ден - минаваха години,

а времето безжалостно летеше.

Животът неусетно си отмина

и сякаш приказка чудесна беше...

 

А днес  е  самота. До болка тихо.

И тишината в стаите царува...

Смехът - и той оттук си е отишъл...

Било ли е?... Дали не й се струва?...

 

Душата й е като празна къща -

прозорците на панти се люлеят,

при всяка буря яростно се блъскат,

а портата, ръждясала, немее...

 

В безкрайно дългите си нощи само

прегракнал вик на нощна птица чува.

До утрото отчайващо е рано.

А младостта  тя вече не  сънува...

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за обстойния коментар, Петре!...Много вдъхновение ти желая!...
  • Думите са точни и ясни. Да говориш за нея е по-драматично, но и ако тя споделяше, от първо лице, пак не би било по-малко. Въпрос на избор. Темата е обширна, много жени биха открили себе си в стиха. Извън това, до кого и как трябва да достигне този стих бих казал, че ми харесва. Не само изработването е важно, а и да докосва душите. В което е и смисълът на поезията. Един от многото.
  • Благодаря, Дочке, Безжичен!...Отзивите ви ме окрилят и ще се старая да заслужа добрите думи!...
    Хубава вечер ви желая!...
  • Едва сега прочетох, но мисля, че е един от шедьоврите ти.
  • Когато се раздаваш без пресмятане
    с надеждата, че всичко ще се връща.
    Накрая остаряваш със остатъка-
    душа като огромна празна къща...

    Впечатлена и възхитена съм Роби! Поклон пред перото ти!
  • Ирина, Пепи, Роси,Валя, Силвия, Електра, Павлина, благодаря!...
  • харесах
  • Много истинско....
  • Съдържателно и въздействащо! Поздрави, Роби!
  • Аплодисменти, Роби!
  • Браво!
  • Ако повече хора се вглеждаха така детайлно в душите на другите, светът щеше да е друг. Прекрасно произведение, Роби!
  • Ако трябва да се уча от теб/за кога,ли?/то е ,че ти намираш темите от най-обикновените неща ,като ги правиш необикновени,облечени в стиховете ти...И се възхищавам от тоя нюх,Роби да улавяш житейските съдби така реално!!
  • Благодаря!...
    Поздрав и на теб, Меги!...
  • Докосващ стих, Роби! Поздрави!
  • На всички, които удостоиха с внимание този стих - сърдечно благодаря!...
    Бъдете здрави, приятели!...
    Несекващо вдъхновение ви желая!...
  • Пронизва дълбоко стихът ти, Роберт!...Забележителен психологизъм и житейска мъдрост...Без съмнение - в любими!
    И този път съм възхитена от поетичното ти майсторство!
  • Радвам се, че прочетох!
  • Адмирации! Страхотна поезия, Роби! Аплодирам те!
  • Съдба? Или ... избор? Да, авторовата гледна точка е доказателство за проникновена емпатия и дълбок психологизъм в погледа към нещата от живота. В психологията има едно понятие "здравословен егоизъм" - може да се приеме и като защитен механизъм, и като житейска философия и стратегия. Дълбоко съдържание в изискана поетична форма!
  • Без думи!
  • Страхотно е, Роби! Поздравления!
  • Стихът е добре изграден,но сюжета е много мрачен,според мен!
  • Душата й е като празна къща -
    прозорците на панти се люлеят,
    при всяка буря яростно се блъскат,
    а портата, ръждясала, немее...
  • Тъгата винаги остава...
  • Има и такива типажи. Най-стойностното в твоята поезия е спирането на всякакви теми и развиването на всякакви гледни точки - такова многообразие владее само много състрадателния и наблюдаващ човек!
  • Прекрасно! Толкова вярно и въздействащо! Усетих тази празнота!
Propuestas
: ??:??