За всеки ден
Когато тъмна вечер над града
запали жълтите очи на самотата,
попива времето и няма не и да,
а цялото богатство на дъгата
събира се в перо, в сълза една.
Тогава свивам се и аз самата
във точка, в щрих, в една следа
и търся свое място в тишината.
Тогава няма счупен звук и глъч,
далеч от мен са злоба, смях и жлъч,
единствено внимавам да не късам ...