26 feb 2015, 18:48

За всички дъщери 

  Poesía » Otra
822 1 2

ДЪЩЕ,
Искаш ли за прошки да поплачеш,
в къщи мислено да се завърнеш,
болки и неволи да изплачеш,
майка, татко да прегърнеш.

Да поискаш прошка, да получиш
благословия с обич и урок,
благослови ли майка и поучи
това ще е за цял живот.

Не знаеш колко те обичаме,
колко липсваш ни и ни боли,
че няма те от толкова години
в тъжни дни, когато сме сами.

Зная, дъще, имаш цели
живота си да подредиш,
децата ти да са успели,
за съдбата да не се виниш.

Благославям те в това призвание,
ти знaеш, че гордея се със теб,
но твойто светло обаяние
е наш пътеводител занапред.

Ела си, дъще, за ден, за два
сърцата ни да стоплиш, усмилиш,
да смириш жестоката съдба,
в прегръдка да ни приютиш.

Не се обричай на агония,
съветвам те, от опит знам,
животът е една ирония,
родителите, те са храм.

Заедно със теб ще се разтъжим,
ще се прегърнем и простим,
болката в душата ще пропъдим.
с прошка пътя си ще извървим.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Копнеж по чедото, което е толкова далече..Харесах!
  • Оригинална тема, на която по-рядко се пише, но непрекъснато се страда...болката на родителите по заминалата далече дъщеря не може лесно да се опише с думи, защото тя е там -в душите на мама и тате.Засегна ме дълбоко.
    Желая вашите думи да докоснат родната дъщеря и техният
    отзвук затопли сърцата на на мама и тати! Спокойна вечер!
    от
Propuestas
: ??:??