Anita765 (Ани Монева)
296 11769
30 oct 2018, 10:22  

За вярата на врабчетата 

  Poesía » Otra
714 8 8

Ех, душице, ех, душице,  моя бедна,

как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,

радост, питам, как и колко ще получиш?

 

Вчера взеха и от тебе светлината,

с груб замах отнеха детското ти лято.

Днеска имаш си клеймо и диагноза,

крехки са ти раменцата да ги возиш.

 

Крехко ти е сърчицето да се пазиш,

но недей, недей се учи на омраза.

Няма как да бъде всичко справедливо,

виж, трепери на студа врабченце сиво.

 

Както ти и то е с трескави очички,

и се плаши, както плашиш се от всичко.

И сега не вярва в топлите комини,

нито, че студа, ни треската ще мине.

 

Болка е, когато трябва да пораснеш

и да виждаш пътя си напред надраскан

от сълзи и мъка, дето ще изплачеш.

Ти недей, недей предава се на здрача.

 

Виж, врабчетата чирикат на перваза.

Зимата ги брули, но не ги премаза.

Още пряко студ разперват си крилцата.

Виждаш ли, те вярват, че ще има лято.                                                               

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво, образно и силно въздействащо послание в стихотворението ти, Ани! Докосна ме! Благодаря за удоволствието да прочета! Поздравления!
  • Свитото ми врабчово сърчице политна...
    От твоя стих...
  • Супер нежно и сладко поднесени мъдрости! Силни аплодисменти!
  • Да, Ели, неосъзнатият оптимизъм може да съхранява, но това е твърде краткосрочно. За осъзнат оптимизъм трябва огромен лъч в мрака, но докато този лъч го няма или някъде мъжди, хората, били те малки или големи, ще носят клеймото си и диагнозата, колкото могат. Това е факт в съвремието ни.

    Още веднъж - благодаря!
  • "Болка е, когато трябва да пораснеш

    и да виждаш пътя си напред надраскан"

    И от болката се раждат вяра, надежда, любов
    трохички за врабците във душите ни...

    Благодаря...
  • Прочетох го няколко пъти, за да вникна в дълбините на този стих!
    Толкова мъдри прозрения за живота споделяш, Ани!
    Този пример с неосъзнатия оптимизъм на врабчетата много силно въздейства.
    Думите ти звучат непринудено и убедително...
    Бих искала аз да го напиша.
    Поздрави!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Без думи!
Propuestas
: ??:??