9 abr 2021, 13:06  

За юнак се не плаче! 

  Poesía » Otra
363 4 9
Колко пъти се спрях
и сърцето проряза,
инстинктивният страх –
как си в тази зараза?
Аз ли? Аз съм юнак,
ти така ме възпита.
Битка, рана и пак,
литвам, към висините.
Конят? Ще издържи,
бронята ми е яка.
Мисля нови лъжи
и измъквам се някак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??