Заандам, околните местности и спонтанно възникнали, а после дълго премисляни, впечатления, мисли

-----------------------------------

Зелените сгради на Заандам
до железопътната гара,
са хем смешни, хем страшни,
като от приказка стара,
за зли великани магьосници
и смели, и силни герои.

Водопадът, покрай хотела,
посреща със пръски от влага,
пасажерите пристигнали с влака.
И онези от тях, които за пръв път пристигат,
са склонни да мислят,
че това е място вълшебно,
като никое друго, предишно.
Но дори да си местен,
нима е възможно да ти омръзне
тази картина
от сгради почти нереални,
с водопад и езеро с прави ъгли?!

И хотелът зелен, с тук-там,
червено и синьо, и с кантове бели,
напомнящ на крепост,
дворец
или дреха с дантели,
от дървени къщи ушита.
Къщи,
една върху друга,
все едно за миг наредени,
нахвърляни
от връхлетяла гигантска вълна,
които очакваш
всеки момент да се срутят,
но стоят, не помръдват
и така създават очакване,
че нещо всеки момент
ще се случи!

През деня,
потокът от хора
и средства превозни не спира
и ето ви пример:
отивах на фитнес, когато
пресичайки първия клон
на игрекобразно кръстовище,
зад мен профучаха
две дългокоси велоездачки,
а косите им руси
зад ъгъла вдясно се скриха
и тогава след тях
от последния клон
без да се бави, завивайки вляво,
седнал в скута на скутер двутактов,
куриер натоварен с писма и със пратки,
в обратна посока на двете жени
продължи.

С каква лекота
се разминахме само,
без никакъв дубъл,
в завиден синхрон,
във който и аз по случайност
се вписах,
във верния такт и
верния ход!

Вечер след седем,
покритите с клинкер,
тротоари и улици в Заандам
изведнъж опустяват
и освен в няколко
добри ресторанта
на площадчето, с паметник
на руския цар реформатор
Петър Велики,
рядкост е хора да срещнеш.

Петър Велики
дошъл да се учи във Заандам,
кораби как се строят,
защото нямало по-бързи
корабни майстори,
от тези в Холандия,
но затова по-нататък, понеже:
"Ела, разходи се" ми казват,
пустите улици с клинкер покрити.
Кафеви и жълти, и сиви,
аленорозови с цвят на месо
и една, съвсем прясно покрита,
червенолилава, като цвекло,
която наум си представих
как би изглеждала есенно време
обсипана с паднали,
яркожълти листа!

Пусто е,
даже по Заан почти не минават
плавателни съдове,
късно е вече
и кротко на пристан стоят.

С влака на север
до Заандейк отскачам,
да видя на живо плодородния танц
на старите мелници с вятъра,
в местността с историческо минало -
Заансе Сханс,
чиито отбранителни ровове
отблъсвали някога
испанските взводове
в продължилата осемдесет години
война за независимост
на Нидерландия!

"Заандейк"
по говорителя във влака съобщават.
Слизам и тръгвам пеша
сред аромат
от какао и тротоарни лалета.
Какао?
Отляво на мен оказва се фабрика,
която това произвежда:
какао на прах и различни,
производни продукти.
Табелките към всеки от местните,
с историческа стойност обекти,
са тъмнокафяви с пепеливи нюанси и меднобакърени букви.
Дали защото дори с очила надалеч недовиждам
(ще качвам диоптъра явно),
или
заради споменатия вече дизайн
на тези табелки,
у мен се поражда странно усещане,
че нарочно така са направени,
за да указват посоката и остатъка метри,
само на хората, които наистина искат
до конкретното място да стигнат.

Няма нужда
от случайни туристи.

Приближавайки моята цел
все по-силно започва да духа,
въпреки ясното слънчевозалезно време.
Слагам качулка, вървите стягам и ципа догоре издърпвам.
Местните хора
не се впечатляват
от силния вятър, напротив,
ходят разгърдени,
без шапки и без качулки,
някои даже трениращи джогинг
са по къси ръкави и шорти.
Априлското слънце е това,
на което се радват,
което приветстват,
а вятъра,
вятъра те си го знаят отдавна:
с него закусват, с него си лягат.

Ловците на вятър,
могат и правят
толкова много различни неща:
стриват на прах
зърна от какао;
в проверени пропорции
забъркват, приготвят
багрила за текстил
и платна живописни;
с бързина и прецизност доволна нарязват
дървени трупи на прави дъски
за къщи, мостове и различни
плавателни съдове като
флейт, галиот,
филва и буер,
еверс и коф,
гукер и кат.

А когато в малките тесни канали,
отводняващи многобройните полдери,
водите се вдигнат твърде високо,
те биват обратно препомпвани
към по-високите реки и морета
от архимедови шнекове,
задвижвани пак от същите тези
вятърни мелници -
ловците на вятър.

Земя от морето
не се отвоюва току-така
и само веднъж,
тъй-както от кости и плът
човек не се става току-така
и само веднъж:
без никакви битки,
с околния свят
и с този скрит надълбоко,
вътре
във всеки от нас.

Преди време един непознат
охлади ентусиазма ми
свързан с Холандия, с думите:
"Хора, които от нищо
нещо създават,
не могат така пълноценно
да изпитват радостта от живота,
тъй-както безгрижните хора
по бреговете на Средиземно море."
Нямаше как да споря с човек,
години живял в Нидерландия
и от години живеещ в Испания,
докато аз, по тези места,
съм бил само турист,
но чуйте ме хора:

Никога няма да ми омръзне
да гледам, да съзерцавам
и да изпитвам възхита,
от тази истински жива картина,
която вятър и хора,
от стотици години рисуват,
в която всеки метър квадратен
си струва!

Никога
няма да ми омръзне,
тази земя и този народ да възпявам!

Хора, които макар и до крайност практични и прями,
са постигнали нещо,
за което други народи, само мечтаят!

Хора,
които от вятър и тиня,
райски градини създават!

Взе да се мръква и с кълнове
сивкаво синьо в косата
потеглих обратно,
към чаша със вино
и чиния със стек алангле,
а срещу мен,
оранжеви хора вървяха:
многобройни, но тихи,
със трепкащо,
медено слънце в очите,
с обективи и камери,
с триножници черни,
дошли за да снимат
как полумракът пристига,
остава за малко и тръгва,
някъде там,
зад гърба ми.

След няколко глътки и хапки,
през няколко маси
"Cheers!" ми казва,
Алф от град Бреда, Северен Брабант,
след което добавя:
- В добър ресторант си попаднал!
Три звезди на Мишлен!
Разбирам от кухня и мога да кажа, тази тук е добра!
Готвя на корабче,
което разхожда туристи
нагоре, на север
до фризийските острови.
- Даа, добър е вкусът на храната,
но стекът твърде суров ми се струва.
Казах им средно изпечен. 
- Средно изпечен, тук, е така.
Как е на български cheers?
- Наздраве!
- Нашштраве!

От улични лампи,
от прозорци на сгради,
от фарове
на преминаващи леки коли
и камиони - 
вечерта,
изгря за десерт.

На гарата,
хора от всякакви раси
чакахме влака.
Някои пушеха нервно,
други с умората вече бяха на "ти",
а момче и момиче
си хвърляха погледи -
любопитни и плахи -
от Суринам до Суматра,
Ява,
Борнео.

Влакът потегли и с него:
ловците на вятър и
хората с трепкащо слънце в очите,
табелките с меднобакърени букви,
градските улици с клинкер покрити,
зелените сгради на Заандам
като от приказка стара,
до железопътната гара,
вкусната гъбена супа в хотела
и още по-вкусната
зелена крем супа от грах,
колегите Петер и Роберт,
Дорийн и Мартейн,
Иржи и Луси,
Стен, Стан и Франк,
лекторът Тчялинг
от провинция Фризланд,
с практически примери
и с малко теория
за добри производствени практики,
и кратките, утринни слънцеотблясъци
по водите на каналите тесни,
когато на идване
със самолета се спускахме,
към летище
                       Схипхол.

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.