Забежка

11 feb 2021, 11:22

Poesía » De humor

345 0 1

Облак бял отвън наднича,
в клоните забива нос.
Голотата го привлича -
а на нея аз съм гост.
В плен на тялото ефирно
се забавих цяла нощ.
Беше толкова немирно,
че остави ме без мощ.
А когато липсват чувства,
е порочен този свят.
И храна е само вкусна -
миг душевно невъзпят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Забежка

Искате да прочетете повече?

Propuestas