Заблуда

24 ene 2013, 17:42

Poesía » De amor

782 0 3

Казваш ми, не мога да обичам,

бурен облак бил съм във деня,

във нощите - притихнала съм птица,

не тебе съм прегръщал, а съня.

Сещаш се, че с време остарял съм,

с клетвите по белите коси,

вечери, когато се завръщам,

любов две шепи, казваш, донеси.

Спомняш си момчето - огън бил съм

далече, някога, зад хълмове лета,

ръцете ти с целувки съм обкичвал

сега предлагам само самота.

Вярваш ли, че вече съм угаснал,

в сърцето, че се щурат бучки лед,

в душата си бодлите съм припасал,

на ласките съперник съм заклет?

Казваш ми, не зная да обичам,

съзираш мрачни дяволчета в мен,

а щом заспиш не чувстваш ли как сричам

по устните ти, ангелски пленен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.