15 mar 2008, 19:09

Заблуден 

  Poesía » Otra
717 0 3
 

Заблуден

На сигурно обичаш да играеш,
по-слабия от теб да побеждаваш,
но зная аз, че щом останеш сам,

страхуваш се от злото ти,
което причиняваш.

Страхуваш се, че двойно то ще ти се върне,

страхуваш се, че двойно ще платиш,

но ти бъди спокоен, поетът го е казал,

че който винаги пълзи, не пада.

Подмазвай се, на който трябва ти,
тъпчи по-слабия от тебе, моли се
само някой ден ти да не си по-слабият 

от някой твой "приятел".

Така помни ти, че ще станеш
по-жалък и от тях дори - лази,
лижи им ти петите, бъди слуга,
умирай бавно в плен.

Ти може би си мислиш,

че печелиш, о, колко заблуден си - 

не разбра, да тъпчеш слабия

не е победа и таз "победа"

те направи победен.

Сега си сам, безмълвно плачеш ти,
опитваш се да вкамениш сълзите свои,

но раните, които причини,
ще те болят до края на живота.

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинско...вълнуващо...!
    Много ми хареса. с обич, Иван.
  • Наскоро видях една мисъл на Карлос Кастанеда, която мисля, че е в унисон със стиха, а именно:


    "Моралната квадратура на кръга е в това, как да не бъдеш победител в един свят, в който място за победени няма!"


    Истински стих - поздрав, Иване!
  • Хубаво е.Истинско.Харесва ми.Така е в живота,принуден си да си подмолен,няма на кого да се довериш ,едно разбрах със сигурност:
    1.Аз съм си най-добрият приятел
    2.Приятелството е до време.
    3.Ако имаш пари си бог,ако изглеждаш като кукла си кралица,ако се подмазваш оцеляваш.
Propuestas
: ??:??