Проехтяват в мен, като приказка. 

Прогнозират в началото края си. 

И затръшват вратата си рязко. 

Лутат се между ада и рая си. 

Снежни кули с лилави стени

и напудрени шутове някакви

гледат злобно и леко встрани 

към заблуди порочни и всякакви. 

Стъклен подиум, стари звънци 

и дивани съвсем изкорубени. 

Аматьорски - бездарни творци

в затвори от сенки прокудени. 

Там безмълвни линеят в очакване. 

Как изплуват им мазните истини? 

Проговарят с вик до прегракване 

и се мислят за вече пречистени.