Заключих вратата! Ключа ще изхвърля,
но няма след теб да изтичам!
Сама ще приседна в студения ъгъл,
безсилна, че още обичам...
За кой ли път там ще проклинам съдбата,
която със теб ме обрече...
Е, казах си "Край!" и затворих вратата!
За мене си минало вече!
Забрана за обич! Знам, нищо не значи!!!
Умът е съвсем непотребен...
В момента, щом прага отново прекрача,
аз пак ще залитна... Към ТЕБЕ!