2 jun 2011, 23:35

Забранен плод 

  Poesía » De amor
1364 0 3

Една мисъл не спира да ме натъжава

и плаче моето сърце.

Всяка друга може да те притежава -

само аз не.

 

Обичта ми е безкрайна,

но е невъзможна връзката между нас.

До гроб ще я пазя като тайна,

макар да изгарям от страст.

 

И когато си близо до мен -

на една ръка разстояние.

Нямам право да мисля за теб -

чувствата си крия, истинско страдание...

 

Плача, но крия сълзи

и спазвам житейски правила.

Но влюбено сърце в мен тупти -

"Обичам те" искам да изкрещя.

 

Не мога да те докосна дори,

престъпление ще бъде, ако те хвана за ръката.

И боли, ужасно много ме боли -

ранена, проклинам съдбата.

 

Непростим грях

ще е нашата връзка в този живот.

А толкова влюбена никога не бях,

но ти си забранен плод.

 

Убива ме мисълта,

че няма бъдеще за нас.

Всяка може да е с теб в нощта,

всяка друга, но не и аз.

© Катя Бобойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??