2 ago 2007, 14:59

Забранено... 

  Poesía
588 0 3

Позволих си да обичам тайно,

влюбих се неволно в нещо,

което знаех, че със сълзи ще платя…

 

Позволих си да се влюбя в тебе,

с ясната идея, че не ще ти аз принадлежа.

 

Търсих те в нощите самотни.

Исках те, намирах те, така

исках твоя свят да покоря.

 

И не зная още колко ще те търся -

без да те откривам при това.

 

Заживях в своя собствена обвивка,

скришом радваше се моята душа,

че макар и твърде късно,

 

но открих те…

И за кратко с теб споделях и мечтах…

 

Днес мълчеше телефонната слушалка.

И надеждата да чуя твоя глас

прекърши се, остана жалка,

 

наранена, неразбираща,

нима?

 

 

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, момичета
  • златна нели, прекрасна и добричка си ми ти.
  • "Днес мълчеше телефонната слушалка.
    И надеждата да чуя твоя глас
    прекърши се, остана жалка,
    наранена, неразбираща,
    нима?" - краят на стиха ти е силен и въздйстващ - много ми хареса!!!




Propuestas
: ??:??