ЗАБРАВА
Забравих да благодаря
за толкова неща,
за мъката, за щастието,
радостта...
за дарбите и за дома си,
за спокойствието на съня си,
за пътя, за нозете, ръцете си,
с които те прегръщам
и за очите
дето виждат светлината,
за самата светлина, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse