Забравен
В нощта, когато дори щурец не пее,
тих гласец, понесен от вятъра, заговори:
„Нима забрави ме ти вече?
Не помниш ли това лице, очите,
времето, когато бяхме само двама ни?
Ти обърна гръб на този свят
и изгуби се някъде далеч.
Сега от мен остана само сянка.
Забравен в забравено време.
С болка и надежда протягам аз ръка,
светлината е някъде там, далеч. ...