11 may 2006, 22:49

Забравен 

  Poesía
592 0 0

Уморена от теб и твоите постъпки,
омръзнаха ми всичките тези преструвки.
Но аз знам, че ти ще ме потърсиш някой ден.
Но дори и да ме викаш аз няма да те чуя,
защото ти избра своя път и вече си прекалено далеч от мен.

Дори и крещейки, аз няма да се върна... тук.

Но аз ще ти покажа колко болка ти ми причини.
Без маска ти ще ме видиш такава, каквато съм - жестока и безмилостна като смъртта.
Ще ти покажа, че и аз мога да бъда безразлична към твоите кървави сълзи.
А ти така ме нарани...
изтръгна сърцето ми и го разби в отсрещната скала.
От болка крещяла съм и викала
...преди,но не и сега.

Цялата ми омраза не може да бъде заличена
от теб и твоята усмивка,
защото тя се е трупала в мен през всичките тези години.
Спомена за теб го погребах дълбоко в земята,
където от много одавна душата ми спи.
Дори и смъртта да се всели в твоята самота,
дори и кръвта ти да се превърне в лед,
аз не ще се върна... при теб.

© Готика Смъртта Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??