Забравил е някой на гарата на моето сърце своя багаж -
огромен сак пълен с амбиции,
безумна смелост и кураж.
Забравил е чанти пълни с мечти,
преливащи от живот -
забравил е дрехите си,
пропити с Любов.
Пътник без име и адрес,
без вчера и днес,
съдбата довяла е на моя адрес.
Забравил е тук всяко свое вдишване
във въздуха впито -
забравил себе си неизвестния... отлитна.
© Виолета Веселинова - Ил Todos los derechos reservados