Докосвайки внезапно мисълта си,
за забравената пролет сетих се аз,
не беше отдавна, но чух този глас
и лицето започна да прави гримаси.
Страх ли е или душевно сътресение
и защо задавам същия въпрос пак –
равновесие ли губя в дневния мрак
или отново някъде има земетресение.
© Никица Христов Todos los derechos reservados