Не ме поглеждай никога с очи смутени,

достатъчно сърцето е ранено.

Не ме докосвай повече с ръце студени,

щом нямат вече топлина за мене.

Не заздравяват раните, щом многократно

човърка някой в тях със пръсти груби.

А грубостта за мен е чувство неприятно,

способно всеки порив да погуби.

И забрави за радост и мечти предишни,

за лятото, което ни е гряло,

за обещания и клетви - днес излишни,

за всичко минало и отлетяло.