13 abr 2016, 20:42

Забрави 

  Poesía » De amor
232 0 0

Не, че ме обичаше, нали?

Не, че нямаше живот без мен.

Твоето бе просто луда страст,

което всичко в нас

докрай изпепели.

И в този огън не остана

и искрица даже,

надеждата да ни покаже.

Не се разкайвам.

А и ти недей.

Аз не те проклинам,

но и те те обичам.

Пътят ми сега

встрани от твоя тича.

и тъкмо за това

сега наричам:

-Дано да си щастлив.

Но без фалш и сълзи

и без капчица тъга

името ми забрави.

И да споменаваш, недей.

Простичко без мен живей.

 

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??