Не, че ме обичаше, нали?
Не, че нямаше живот без мен.
Твоето бе просто луда страст,
което всичко в нас
докрай изпепели.
И в този огън не остана
и искрица даже,
надеждата да ни покаже.
Не се разкайвам.
А и ти недей.
Аз не те проклинам,
но и те те обичам.
Пътят ми сега
встрани от твоя тича.
и тъкмо за това
сега наричам:
-Дано да си щастлив.
Но без фалш и сълзи
и без капчица тъга
името ми забрави.
И да споменаваш, недей.
Простичко без мен живей.
© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados