ЗАБРАВИ
Забравѝ за ръцете ми нежни, но силни,
забравѝ песента на душата,
забравѝ за очите ми тъжни, но сини,
отразяващи детски дъгата...
Забравѝ за луната, небето, за кея,
за морето до болка отровно...
Аз в такова да плувам до днес не умея,
но сбогувам се най-безлюбовно...
И ще впрегна във мен ветрове... Ще вилнея,
ще се пратя във други вселени,
като спомен-звезда надалеч ще се рея, ...