27 nov 2007, 14:46

Забрави ме 

  Poesía » De amor
2045 0 8
Под кревата не поглеждай ти,
че не знаеш какво се крие там,
там е моето сърце и моята душа
и следи от разбити мечти в пепелта.

Под кревата не поглеждай ти,
че не знаеш колко ме боли,
че разби сърцето ми и стъпка го на прах,
че забрави ме като отминал блян,
забрави сякаш никога не съм била там.


Под кревата не поглеждай ти,
дето са играчките ти стари,
с които не играеш вече
и като тях ме ти забрави.

Спи спокойно, скъпи мой,
но под кревата не поглеждай,
обичам те и искам те щастлив,
макар че за теб съм вече само спомен сив!...

© Мила Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??