fionita (Камена Григорова)
16 51
15 oct 2014, 11:25

Забравих 

  Poesía
814 0 5
 
 

Не ме боли.
Наистина забравих.
И вече ми е все едно.
Къде ли маската оставих
и скъсаното си палто.
Ще продължа.
Ще ми е малко тъжно.
Какво от туй,
че всичко бе любов.
Животът продължава.
Вярно, малко скучен,
но някак дишането
ми е по добро.

© Камена Григорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Регина!
    Вики, поздрав и на теб!
    Мисана, благодаря и за адът е точно така.. Хубав ден!
    Стойна, благодаря! Така е, времето лекува и отнема много неща, и хубави и лоши! Хубав ден!
  • Щом изпитваш облекчение, значи не си сгрешила.
    Животът е пред теб!
    Предполагам, че ти си прототипа на героинята ти и затова така ти пиша.
  • Много хубаво си го изрекла, Камена! Дишането става малко по-добро, но адът остава в сърцето.

    Поздравление за ефектния ти стих!
  • До следващия път Поздрави!
  • поздрав!
Propuestas
: ??:??