keisi (Еми)
30 46
7 ago 2009, 13:07

Забравихме 

  Poesía
743 0 4

Моят слънчев лъч се губи
и не иска да се върне пак.
Спомени се лутат в мене,
слънчеви лица,
няма вече обич в тебе,
има само нищета.

Ти желаеше отново друга,
аз пък задушавах с любовта,
ето тук, отново разделени,
всеки тръгва по света.
 
Обещания, копнежи и мечти големи,
всичко туй пропуснахме със теб.
Не простихме, не решихме.
Не се целунахме дори.

Всеки своя път пое напреде
и забрави за нощта,
и забрави за онази ярка мигаща звезда,
пътя ни която някога огря.

© Еми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трудно е... И тъжно!
    Поздрави!
  • Благодаря ви! Да тъжни главно тогава пиша!
  • Тъжно! Но красиво поднесено!
    Поздрави!
  • Днес ми прави впечатление, че две трети от произведенията са за раздяла... Много тъжно.
    Прегръдки и много ми хареса стиха!
Propuestas
: ??:??