1 may 2013, 22:23

Забравил ме е... 

  Poesía » De amor
684 0 8

 

 http://vbox7.com/play:4d1b17dc
 
 
Друга пие от медта на устните му
и не съзнава, че лицемерна е.
Само на мен до болка липсва ми,
но не мога да  кажа какво ми е.
Забраних си сълзите и болката.
Така се отбранявам от себе си.
Гърдите ми разкъсва пак разлъката,
но гордо се закотвям в самотата си.
Изпивам глътката горчива на раздялата
и роня сълзи, като ручей чисти.
Той няма как да сети любовта,
която гърдите ми разкъсва и тупти.
Той няма да узнае тишината ми,
която ме превързва всяка вечер
и стяга ме до тягост в пластове,
споени със води на глетчер.
Забравил ме е, Боже мой, забравил е,
че аз му бях лимоново ухание.
И някъде в забравата изгубил е
сърцето си - моето обичане.
 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как да забраниш на сърцето? И после ...да забравиш?
  • ...!!!
  • Да, така е! Сърцето никого не слуша, дори мен!
    Благодаря ви!
  • Кой каквото ще да казва, сърцето слуша само собствения глас!
    Бъди щастлива, миличка! :*
  • Пиши, мила, пиши - така ще си подредиш душата за да не боли! Усещала ли си понякога как природата притихва преди да завали?
  • Изричайки думата "никога" вече сме отправили предизвикателство към съдбата.Много често "никога" е защитна реакция или капак на подсъзнателното "искам".Според мен истината е една: ти още го обичаш и можеш да простиш! А самотата нека ти бъде една от приятелките, но не и хазяйка, на която да плащаш..! Много любов и сбъдване на това,което най-силно искаш!
  • Ева, прекрасно е! Напълно те разбирам !Обичам те за хубавите стихове с които ме радваш винаги ! Хубави празници !
  • Благодаря ти, Веси!
    Не бих го приела никога след мерзоста му спрямо мен и дъщеря ми, но как да забраня на сърцето си, на този, който ми полази душата...всичко си остава в миналото , в спомените. Пътят е напред, колкото и да е труден!
    Но нали е сайт за откровения и поезия...и аз пиша.
Propuestas
: ??:??