Вечно бързам. Няма как –
нали трябва света да спасявам,
да съм с модата винаги в крак,
от душата си да раздавам.
Ставам рано – е, не е беда
и занасям закуската в спалнята.
Няма как. Аз съм майка, жена.
Без хвалба – идеалната.
А се чудя къде да си вместя и римите
дето нощем дъждът ми реди по стъклата,
дето, дявол го взел, ме преследват с годините
и съвсем безпардонно ми мътят главата. ...