Да те отмина, когато
частица от дъхаво лято
в утроба старееща нося,
когато безока намирам посока
и давам живот, а не прося,
когато Луната ми праща отплата
за свидната моя тревога -
да те отмина - не мога!
© Мартина Димова Todos los derechos reservados
Не се отминава!