Удвоява се
всяко чувство - удвоява се...
със теб и е изкуство
за превръщане
на вопъла в предчувствие
за цветово завръщане.
Казваш и изгрява слънце
там гдето се е изляло,
докато още не потъне -
земята цяла
от проливния дъжд
на небесното одеало...
песента си в мен задръж...!
Пожелавам си -
ах, колко да те има...?!
Докато пролет, лято
и есен, зима
си заминат,
докато през мене
се преплита време
и където семето посято
е на рая с тебе -
там ме погреби...!
Пожелавам си...!
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados